VITIS VINIFERA

НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЮМЕ

Първите исторически препратки към лозата и виното се срещат сред шумерите в Гилгамешската епос (3-то хилядолетие пр. Хр.). Свидетелства за отглеждането на лозата се срещат в много египетски йероглифи, където виното е питие, запазено за свещеници, висши служители и царе. Именно гърците въведоха лозя в Европа, още в минойската епоха. В "Работи и дни" Хезио описва подробно практиките на жътвата и винификацията и има многобройни препратки към лозата и виното и в Омир. Гръцките колонисти са отговорни за въвеждането на лозарството в Сицилия и в други райони на южна Италия, където култивацията се сблъсква с идеални климатични условия до степен, при която регионът заслужава името Енотия. Етруските хора усъвършенстваха техниките на лозарството и развиха интензивна дейност за износ на вино, разпространявайки я далеч отвъд средиземноморския басейн.

ПОРТАМЕНТ И РАМИФИКАЦИЯ

Растението е хвърчил храст с навик, който обикновено се определя от развъдната система. Естественият навик е неравномерен, с рядко разклонение, но много развит по дължина, дори няколко метра. Спонтанните форми на подвид sylvestris са алпинисти, а малките клони са объркани с растителността на околните растения; на диви форми на Vinifera подвид показват повече или по-малко развит с procombenti или катерене клонове шпинделът съгласно условията, повече или по-малко гъсто разклонени. Дръжката е повече или по-малко усукана и неравномерна, с различна дължина, с устойчив ри-тидом, който, принудено на ръка, се отделя от колана. Оцветяването, сиво в клоните на една година, става кафяво с развитието на ри-тидома. Влажността на стъблото и клоните е строго обусловена от подложката. Дървото има кафяво-жълтеникав цвят.

Разклоняването произхожда от три типа скъпоценни камъни. Пъпките се развиват от пасивните пъпки през следващата пролет; през същата година се развиват издънки от втора порядък през същата година, обикновено наричани "feminelle"; от латентни пъпки, които остават в състояние на покой за неопределен брой години, те се развиват повече или по-малко енергични издънки, по-известен като нещастници. Младите клонки в тревистото състояние се наричат филизи или борови боровинки, веднъж поколени, те се наричат филизи. Лигнокалните леторасти имат кафяво-жълтеникав цвят, с видима надлъжна ивица; възлите са подути и интерните са сравнително къси. На възлите, на издънките на годината, се вмъкват три различни органа: циркусът, листата, съцветието. В Cirrus, известен като филизи, са органи против подкрепа на листата, които имат спираловидна спирална развитие позволява зародиш закрепване към опора от всякакво естество. В Vinifera Cirrus на V. са разклонени и са оформени по прекъснат начин: след две възли, снабдени с перести се образува трета възел, който е лишен. Първоначално те са тревисти, след това те се смилат. Като цяло те не са много упорити и след една година, или малко повече, те идват от растението. Cirri и съцветия имат един и същ произход, следователно са хомоложни органи, разположени в различни позиции по протежение на клона: Най-общо, съцветия са разработени в базалните възли или тези в близост до основата, докато перести появяват от 8 ° -10 ° възел , Те не са редки смесени органи, обикновено образувани в резултат на неправилни опрашвания, като малките клъстери частично се трансформират в циркови облаци.